Информацията е валидна към септември 2000

Какво представлява НАТО? Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон, създаде съюз на десет европейски и две североамерикански независими държави, поели задължение за взаимна отбрана. Между 1952 г. и 1982 г. още четири европейски страни се присъединиха към Съюза, с което общият им брой стана 16.  След приемането на Полша, Унгария и Чехия на 12 март 1999 г. членовете станаха 19. Членовете на НАТО са Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Съединените щати, Турция, Унгария, Франция, Холандия и Чешката република. Северноатлантическият договор Сам по себе си Северноатлантическият договор представлява един съвсем прост документ, който съответства на духа на Устава на ООН, като легитимността му също се основава на този Устав. Според договора държавите-членки се задължават да поддържат и развиват индивидуалните и колективните си отбранителни способности, което създава основа за колективно планиране на отбраната. Друг член от договора предоставя рамката за консултации между държавите-членки, когато някоя от тях смята, че съществува риск за сигурността й.  Именно този член изтъква фундаменталното значение на широкообхватните консултации в рамките на Съюза и се обяснява защо той предприема нови мисии за засилване на сигурността в евроатлантическата зона като цяло. Друг член на договора - Член 5 – се отнася до правото на колективна отбрана, заложено в Устава на ООН.  В него се заявява, че въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО ще се смята за нападение срещу всичките членове на Съюза. Приемането на нови членове на Съюза се урежда в Член 10 от договора, който постановява, че други европейски държави, които подкрепят принципите на договора и допринасят за сигурността в евроатлантическата зона, могат да бъдат поканени да се присъединят.  След неотдавнашното присъединяване на Полша, Унгария и Чехия лидерите на Съюза отбелязаха, че вратата остава отворена и за други страни. Според други членове на договора всяка държава-членка се задължава да допринася за развитието на мирни и приятелски международни отношения по различни пътища, включително и чрез укрепване на свободните си институции и създаване на условия за стабилност и благосъстояние.  Договорът предвижда усилия за премахване на конфликтите в международната икономическа политика на страните-членки и насърчаване на сътрудничеството между тях. Трансформирането на Съюза НАТО представлява съюз, предназначен за колективна отбрана на членовете си като основа за запазване на мира и гарантиране на бъдеща сигурност, но следвайки важните промени в Европа през 90-те години, той се превърна катализатор за разширяване на сигурността и стабилността в цяла Европа.  Трансформирането на НАТО след края на Студената война и на разделението в Европа има за цел да се постигне по-висока степен на сътрудничество и взаимно доверие, което ще е от полза за целия континент. Държавите-членки стоят в основата на пакта.  Правителствата на тези страни, които провеждат съвместни заседания, представляват най-висшето политическо ръководство на Съюза. Косовската криза беше въпрос номер едно от дневния ред на срещата на върха във Вашингтон през април 1999. Лидерите на НАТО оцениха ситуацията с оглед засилване на решимостта на международната общност за постигане на трайно политическо уреждане на проблема и създаване на условия за възстановяване на мира и гарантиране на бъдеща сигурност в региона. На срещата също така бе отбелязана и 50-тата годишнина на НАТО. Лидерите на НАТО потвърдиха непреходната сила на трансатлантическата връзка и някои фундаментални принципи на Съюза – гарантиране на свободата и сигурността на членовете си, ангажираност с принципите на Устава на ООН, отстояване на демокрацията и непрекъсната борба за мирно уреждане на споровете. Срещата на върха във Вашингтон бе също така повод за консолидиране на промените, извършени в НАТО през 90-те години, свързани с адаптиране към изискванията на днешния свят.  Тези промени включват процеса на разширяване; преустройството на военните структури на Съюза, свързани с новата им роля по управлението на кризи, мироопазващи и мироподдържащи мисии в евроатлантическата зона; и засилването на ролята на Европа в областта на сигурността. Като част от тези промени, НАТО поддържа практическо партньорство с много страни извън Съюза с цел създаването на по-голяма прозрачност в Европа и ограничаване на условията за неразбирателство и недоверие. Тази идея намира най-голямо отражение в програмата “Партньорство за мир” (ПзМ), която развива сътрудничеството между алианса и 26-те страни-партньори по широк кръг от дейности, свързани със сигурността. Евроатлантическият съвет за партньорство (ЕАСП) включва 46 държави, включително и страните-членки на НАТО, и осигурява политическата рамка за “Партньорството за мир” и форум за обсъждане на въпросите по сигурността. На сесията на Евроатлантическия съвет за партньорство на най-високо равнище, състояла се непосредствено след срещата на върха на НАТО, присъстват държавни и правителствени ръководители от 46 страни. През последните няколко години Русия и Украйна установиха по-специални независими отношения с НАТО, даващи им възможност по различни пътища да изпълняват програми за сътрудничество по широк кръг от практически въпроси на сигурността, за собствена полза и от полза за Европа като цяло.  И двете държави са членове на Евроатлантическия съвет за партньорство. Русия замрази участието си в редица от тези програми след решението на НАТО за военна намеса за прекратяване на конфликта в Косово.  Но въпреки различията по въпроса за използването на военна сила, страните от НАТО работиха в тясна връзка с представителите на руското правителство в рамките на дипломатическите усилия за прекратяване на косовския конфликт и намиране на трайно политическо решение.  НАТО има увереността, че сътрудничеството между НАТО и Русия и на по-широка основа ще продължи да се развива в положителна посока.  Оптимизъм поражда успешното сътрудничество първоначално в Силите за прилагане (IFOR), а след това и в Силите за стабилизиране (SFOR) в Босна и Херцеговина, както и в много други сфери. Развива се и една друга програма за специално сътрудничество в контекста на Средиземноморския диалог на НАТО, със седем средиземноморски държави извън НАТО (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис).  Целта на Средиземноморския диалог е да заздрави сигурността и стабилността в средиземноморския регион, която е тясно свързана с европейската сигурност. В самата организация различни комитети отговарят за планирането в такива области като политически консултации, планиране на отбраната и отбранителни операции, сътрудничество по въпросите на въоръженията и други.  Комитетите представят препоръки за действия пред Северноатлантическия съвет, най-висшият орган на НАТО за взимане на решения, както и пред Комитета за планиране на отбраната на НАТО, който се занимава предимно с въпроси, свързани с интегрираната военна структура на организацията. Също така се осъществяват консултации по икономически въпроси, свързани със сигурността, включително и по теми като разходите по отбраната и конверсията на военнопромишления комплекс за граждански цели. НАТО предлага и форум за активно сътрудничество между членовете и партньорите си в области като гражданско планиране за извънредни ситуации, помощ при бедствия, научни и екологични програми.  Въпреки че всяка страна носи главната отговорност за собственото си планиране в извънредни ситуации от невоенен характер, НАТО се стреми да гарантира, че гражданските ресурси на алианса могат да бъдат използвани по най-ефективен начин, когато това се наложи. Много често ролята на НАТО в тази област е координираща.  През ноември 1998 г. Евроатлантическият координационен център за реагиране при бедствия (EARDCC), създаден през юли същата година, координира спасителните операции в залетите от наводнение райони в Западна Украйна.  След влошаване на ситуацията във и около Косово този център игра ключова роля в координирането на хуманитарната помощ от НАТО и партньорите с цел облекчаване положението на косовските бежанци и подпомагане на съседните държави. НАТО осъществява и редица програми за международен обмен, които са свързани с научни и екологични проблеми, представляващи интерес за НАТО и страните-партньорки.  Въпросните програми предлагат съдействие за научни изследвания на високо равнище, подпомагат развитието на националните научни и технологични ресурси и улесняват съкращаването на разходите чрез международно сътрудничество.  Редица от тези дейности имат за цел разрешаването на екологични проблеми, свързани с отбраната, които засягат съседните страни и които могат да се решат само със съвместни действия. Този материал не е официално съгласуван документ на НАТО и не ангажира официалното мнение на отделните правителства на държавите членки по изложените въпроси.