Информацията е валидна към април 1999

Партньорство за мир – засилено и по-оперативно партньорство На срещата на върха във Вашингтон, лидерите на НАТО отбелязаха успешната дейност на програмата “Партньорство за мир” (ПзМ) през първите й пет години.  Партньорство за ми” е процес, който обединява съюзниците от НАТО и партньорите им в широка програма за съвместни дейности, свързани с отбраната и сигурността, вариращи от чисто военно сътрудничество по въпроси на отбраната до области като управление на кризи, гражданско планиране за извънредни ситуации, управление на въздушното движение и въоръженията.  ПзМ има открит и прозрачен характер и дейностите му са отворени за участие на всички партньори и съюзници. НАТО стартира Партньорството за мир през януари 1994 г. с цел повишаване на стабилността и сигурността в цяла Европа.  Основните цели на ПзМ, заложени през 1994 г., са още валидни.  Те включват: повишаване на прозрачността в националното планиране на отбраната и военния бюджет; осигуряване на демократичен контрол върху националните въоръжени сили; и създаване, в дългосрочен план, на сили на страните-партньорки, които да могат по-добре да взаимодействат с тези на страните-членки на НАТО. Партньорството за мир е постоянен елемент от европейската архитектура на сигурността.  Членовете на НАТО и партньорите участват в двегодишната програма на ПзМ, която вече надхвърля 2 000 дейности, вариращи от мащабни военни учения до малки работни семинари с неголям брой участници, които на практика покриват всички сфери в дейността на НАТО. Страните избират онези дейности от програмата, които подпомагат националната им политика, отговарят на конкретните им потребности и съответстват на финансовите им възможности и това представлява процес на “самодиференциране”, който е един от ключовите принципи на програмата. Евроатлантическият съвет за партньорство (EACП) представлява политически “чадър” за ПзМ и предоставя на съюзниците и партньорите форум за обмен на мнения по въпроси на общата сигурност. Ролята на партньорите в ежедневната работа по ПзМ е все по-голяма, особено след създаването на щабни елементи по ПзМ към няколко щабквартири на НАТО, където офицери от НАТО и страните-партньори съвместно изпълняват международни функции на постоянна основа. През 1997 г. членовете на НАТО взеха решение да засилят ПзМ, да го направят по-оперативно и да дадат възможност на партньорите за по-голямо участие при взимането на решения и планирането, както и да заздравят ролята на политическите консултации. Решението бе взето в определена степен въз основа на опита, придобит при многонационалното сътрудничество в мироопазващите мисии на IFOR (Силите за прилагане) впоследствие SFOR (Силите за стабилизиране) в Босна. На срещата на върха във Вашингтон държавните и правителствени ръководители утвърдиха “Засилено и по-оперативно Партньорство за мир”.  Това решение се основава на придобития до този момент опит и дава насоки за оперативното партньорство през 21-ви век. Засиленото и по-оперативно партньорство се основава върху следните три елемента: Политически и военни рамки за ръководени от НАТО операции по Партньорство за мир; разширен и адаптиран Процес на планиране и преглед (ПАРП); и разширено практическо сътрудничество във военната и отбранителната област, което покрива пълната гама на сътрудничество в рамките на Партньорството за мир. Главна част от този трети елемент представлява инициативата "Концепция за оперативните способности за ръководени от НАТО операции по Партньорството за мир, която поставя все по-голям акцент върху подобряване на военната ефективност на многонационалните сили.  Целта е още повече да се подобри военното сътрудничество, за да могат страните от партньорството да създадат сили, способни да взаимодействат по-добре със силите на НАТО в бъдещи операции за управление на кризи. Партньорството за мир продължава да съдейства за трансформирането на НАТО.  Различни елементи на ПзМ са свързани с новата роля и мисия на алианса и са в унисон с ревизираната Стратегическа концепция. Партньорството за мир продължава да се развива и НАТО го разглежда като динамичен процес, който постепенно и все по-пълно ще сближава страните-членки и партньорите им. Този материал не е официално съгласуван документ на НАТО и не ангажира официалното мнение на отделните правителства на държавите членки по изложените въпроси.