Информацията е валидна към май 2000

НАТО - Украйна Посещението на политическото ръководство на НАТО в Украйна през март 2000 г. даде нов тласък на специалното партньорство, чието начало бе поставено в Мадрид през юли 1997 г. Заседанието в Киев на Комисията НАТО–Украйна (първо заседание на този орган, ръководещ специалното партньорство, в Украйна) бе повод 19-те членки на НАТО и Украйна да разгледат цялата сфера на своето сътрудничество. “Това първо заседание на Комисията НАТО–Украйна в Киев…ще се запомни от всички участници като историческо събитие, важна стъпка към сближаването на Украйна с евроатлантическата общност от държави”, заяви пред пресата генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън на 1 март 2000 г. Подписването на Хартата за специално партньорство в Мадрид през 1997 г., която постави сътрудничеството между НАТО и Украйна в нова плоскост, бе официално признание за значението на една независима, стабилна и демократична Украйна за Европа като цяло. “Една уверена в себе си, демократична Украйна е от стратегическо значение за целия континент. Ние имаме общи интереси по отношение на създаването на силна, стабилна и сигурна Украйна”, заяви лорд Робъртсън в обръщението си към Дипломатическата академия в Киев при едно от предишните си посещения на 27 януари 2000 г. Хартата е в съответствие с декларираната от Украйна стратегия за нарастващо интегриране с европейските и трансатлантически структури в близките години. НАТО и Украйна се споразумяха да провеждат консултации по развитието на евроатлантическа сигурност и стабилност, в области като предотвратяване на конфликти, управление на кризи, операции по поддържане на мира и хуманитарни операции. Предприетите от Украйна стъпки за подобряване на връзките със съседните страни, особено с новите членки на НАТО Полша и Унгария, както и с Румъния и Русия, бяха приветствани от страните-членки на Съюза. Чрез семинари, работни групи и други програми за сътрудничество, членуващите в НАТО страни и Украйна си сътрудничат в дейности, свързани с гражданското планиране на извънредни ситуации и реагиране на бедствия, реформата в отбраната, въпроси на науката и технологията и икономическите аспекти сигурността. Конкретните стъпки във взаимоотношенията НАТО–Украйна до момента включват: Създаване на Център за информация и документация за НАТО (NIDC) в Киев, чиято цел е да разяснява на украинския народ политиката на Съюза и да променя изопачените представи от миналото. Меморандум за разбирателство по въпроси на гражданското планиране за извънредни ситуации, подписан през декември 1997 г., предвиждащ сътрудничество в областта на реагирането на бедствия и други извънредни ситуации от невоенен характер. Създаване на Бюро за връзка с НАТО (NLO) в Киев, което да улесни контактите между НАТО и гражданските и военни органи, свързани с участието на Украйна в програмата “Партньорство за мир” и изпълнението на Работния план на Комисията НАТО-Украйна. Други положителни стъпки, предприети от Украйна, включват ратифицирането от украинския парламент на 1 март 2000 г. на Споразумението за статута на силите в рамките на Партньорството за мир и допълнителния протокол към него, както и на договора “Открито небе”. Първото засилва позициите на Украйна в партньорството, а второто представлява изключително важен принос за прозрачността и контрола върху въоръженията. Дейното участие на Украйна в Партньорството за мир, което организира практически дейности в областта на отбраната с участието на съюзниците и партньорите, предлага изключителни възможности пред Украйна да сравни отбранителната си система с тези на европейските й съседки и да определи по-ясно ролята си в Европа. Освен това, членовете на НАТО биха приветствали засилено участие на Украйна в Евроатлантическият съвет за партньорство (EACП) – политическия “чадър” на партньорството. Състоялото се през март посещение в Киев на Северноатлантическия съвет, в който членуват постоянните представители на страните-членки на НАТО, представляваше 16-то заседание на Комисията. Други заседания включват срещата на най-високо равнище НАТО–Украйна във Вашингтон през април 1999 г. На заседанието на комисията (в която представителите на страните-членки на НАТО се срещнаха с външния министър Борис Тарасюк) бяха обсъдени въпроси, касаещи не само взаимното сътрудничество, но и ситуацията на Балканите. Украйна участва в международните мирни усилия в Босна чрез IFOR, а след това SFOR. Въпреки че приносът на Украйна в Босна вече приключи, сега тя предоставя военни и въздушни части за осъществяваната по мандат на ООН мироопазваща мисия на KFOR в Косово. В рамките на съвместна работна група е постигнат напредък в оказването на съдействие на Украйна за реформата в отбранителните й институции, което, от своя страна, ще бъде от полза за развитието на обществото като цяло. Обект на плодотворни срещи са гражданско-военните отношения и планирането на бюджета и ресурсите. Проведени са и семинари за обучение на пенсионирани военнослужещи в Украйна, както и по въпросите на съкращаването на въоръжените сили и конверсията. Друг въпрос, който представителите на НАТО и Украйна разгледаха в Киев, бе свързан със съвместната работа по гражданското планиране на извънредни ситуации и подготовка за реагиране на бедствия. Това е една от основните сфери на сътрудничество с пряка практическа полза за Украйна. В тази връзка едно от предстоящите събития за закарпатския регион на Украйна, планирано за септември 2000 г., е учение за оказване на помощ при бедствия с цел проверка на процедурите по оказване на хуманитарна помощ в случай на евентуални бъдещи наводнения в Украйна. Други силни области на сътрудничество са науката, където НАТО подпомага научната общност в Украйна чрез дарения, и икономическите аспекти на сигурността. Пактът стартира програма за чуждоезиково обучение на близо 100 украински офицери. Откритият през май 1997 г. Център за информация и документация за НАТО в Киев представлява ключово звено за разясняване на преимуществата на специалното партньорство с НАТО пред украинската аудитория. Програмата включва организирането на информационни обиколки на украински посетители в Главната квартира на НАТО. Този материал не е официално съгласуван документ на НАТО и не ангажира официалното мнение на отделните правителства на държавите членки по изложените въпроси.