Информацията е валидна към април 2000

Планът на НАТО за действие за членство Предприетият през април 1999 г. План за действие за членство (МАР) помогна на страните-кандидатки за членство в НАТО да съсредоточат подготовката си върху изпълнението на целите и приоритетите, заложени в плана. Изпълнението на плана вече не е въпрос, който засяга само министерствата на външните работи и отбраната. Със създаването на междуведомствени механизми на национално ниво, в изпълнението на целите на плана все повече се включват и други правителствени служби, в рамките на координирани и систематични усилия. Ангажимент за осъществяване на преглед на процеса през 2002 г. На срещата на върха на НАТО във Вашингтон през април 1999 г. лидерите на алианса обещаха, че Полша, Унгария и Чешката република няма да са последните нови страни, присъединили се към Съюза, и заявиха, че процесът на разширяване ще бъде предмет на преглед през 2002 г. На срещата на най-високо равнище във Вашингтон, те стартираха и Плана за действие за членство. Деветте страни, декларирали желание за присъединяване към НАТО и участващи в Плана за действие за членство, са Албания, Бившата югославска република Македония (1), България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Планът е доказателство за ангажимента на НАТО да държи вратите си отворени. Участието в плана обаче не е гаранция за бъдещо членство. Той не е просто списък с изисквания, които държавите-кандидатки трябва да изпълнят. Решението за покана на кандидати за започване на преговори ще се вземе от НАТО при консенсус и на базата на отделно разглеждане на всяка страна. Как работи планът Планът за действие за членство служи за получаването на конкретна обратна информация и съвет и от НАТО към страните, които искат да се присъединят към Съюза, по отношение на подготовката им за постигане на бъдещо членство. Планът осигурява набор от дейности, чиято цел е засилването на кандидатурата на всяка страна-кандидатка за членство. Планът не замества програмата “Партньорство за мир”. Участието на кандидатите в ПзМ и създадения към него Процес на планиране и преглед по Партньорството за мир (ПАРП) е приспособено към техните нужди. Пълното участие в ПзМ и ПАРП е от изключително значение, защото дава възможност на страните-кандидатки да постигнат оперативна съвместимост със силите на НАТО и да подготвят собствените си структури и способности за евентуално бъдещо членство. Също както Партньорството за мир, Планът за действие за членство се ръководи от принципа на "самодиференциране": страните-кандидатки могат сами да избират тези части от плана, които най-добре прилягат на собствените им национални приоритети и обстоятелства. Всички кандидати са представили Годишна национална програма за подготовката за евентуално членство. Тя покрива въпроси, свързани с политиката и икономиката, военни/отбранителни аспекти, ресурсите, сигурността и правни въпроси. Страните сами определят своите цели, задачи и график на работата. Очаква се държавите-кандидатки ежегодно да обновяват националните си програми, но промени в тях могат да се въвеждат по всяко време. НАТО следи напредъка на всяка страна-кандидат за членство и предоставя политически и технически съвети. Заседанията на Северноатлантическия съвет с всяка от тези държави се провежда през пролетта и на тях се обсъжда напредъкът на кандидатите. Срещите и работните семинари през годината с участие както на цивилни, така и на военни експерти от НАТО по различни области, помагат при обсъждането на цялата гама от теми, свързани с членството в Съюза. Годишен обобщен доклад в изпълнение на дейностите за напредъка по плана ще бъде представян на министрите на външните работи и отбраната на НАТО на техните редовни ежегодни пролетни заседания. Широкият кръг от въпроси, включени в плана Очаква се страните-кандидатки да постигнат определени цели в сферата на политиката и икономиката. Те включват мирно уреждане на международни, етнически или външни териториални спорове; демонстриране на зачитане на върховенството на закона и човешките права; установяване на демократичен контрол над въоръжените сили в съответната страна и създаване на стабилност и благосъстояние посредством икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда. Въпросите от военната сфера и отбраната са насочени към способността на държавата да допринася за колективната отбрана и новите мисии на алианса. Пълното участие в Партньорството за мир е от много голямо значение. Чрез своите Индивидуални програми за партньорство, кандидатките могат да се концентрират върху най-съществените въпроси, свързани с членството. Задачите по партньорството включват планови цели по онези области, които имат най-пряко отношение към държавите-кандидатки за членство в НАТО. Въпросите за ресурсите са съсредоточени върху необходимостта всяка държава-кандидатка да отдели достатъчно средства за отбрана, които да й позволят в бъдеще да изпълнява произтичащите от членството задължения по отношение на колективните усилия, предприемани от НАТО. Въпросите за сигурността отразяват необходимостта държавите-кандидатки да предприемат необходимите действия, гарантиращи сигурността на чувствителна информация. Правните въпроси се концентрират върху необходимостта страните-кандидатки да предприемат нужните действия, които да гарантират, че правните актове и споразумения, регулиращи сътрудничеството в рамките на НАТО, са съвместими с вътрешното законодателство. Политиката на НАТО на отворената врата Политиката на НАТО на отворената врата е залегнала в Северноатлантическия договор: “Страните по Договора могат, при пълно единодушие, да поканят всяка друга европейска държава, която е в състояние да развива и укрепва принципите на настоящия Договор и да допринася за сигурността в северноатлантическата зона, да се присъедини към Договора. (….)” Член 10, Североатлантически договор, Вашингтон, 4 април 1949 г. През цялата си история НАТО приемаше нови членове. Гърция и Турция се присъединиха през 1952 г., Федерална република Германия - през 1955 г., Испания - през 1982 г. В началото на 90-те години стана ясно, че разделението на европейския континент ще продължи, ако на страните от Централна и Източна Европа не бъде предложена възможността за присъединяване към институции като Европейския съюз и НАТО, отдадени на съвместното постигане на общи ценности и цели, свобода и демокрация, икономически просперитет, политическа стабилност и сигурност. На срещата в Брюксел през 1994 г. лидерите на НАТО декларираха, че те “очакват и ще приветстват разширяване на НАТО, което да обхване демократичните страни в Източна Европа.”  Целта на този процес на разширяване е зоната на сигурност и стабилност, създадена на територията на членовете на НАТО за 50-те години от неговото съществуване, да стигне и до други европейски страни. Процесът не застрашава нито една държава. Напротив, той ще увеличи стабилността и сигурността както на страните извън НАТО, така и на държавите-членки. Освен политическите ангажименти, членството в НАТО включва отговорности и задължения във военната област. Процесът на разширяване е структуриран така, че да помогне на бъдещите членки да се запознаят с работата на НАТО, отговорностите и задълженията, произтичащи от членството, и съответното адаптиране на въоръжените им сили. Следвайки този подход, заложен в Поучването относно разширяването на НАТО от 1995 г., между 1995 г. и 1998 г. бе осъществен засилен диалог със заинтересованите страни-партньори по въпроси, свързани с членството. На срещата в Мадрид през 1997 г. Чехия, Унгария и Полша бяха поканени за започване на преговори за членство. Всички лидери на НАТО нееднократно потвърдиха “отвореността” на пакта към други държави и се съгласиха да продължат и разширят диалога със заинтересовани страни-партньори. Полша, Унгария и Чешката република официално се присъединиха към Вашингтонския договор на 12 март 1999 г., увеличавайки броя на страните-членки в НАТО на деветнадесет. Планът за действие за членство, оповестен на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г., се опира на опита от процеса на засилен диалог и интегрирането на трите най-нови държави-членки в алианса. Забележка: Турция признава Република Македония с конституционното й име Този материал не е официално съгласуван документ на НАТО и не ангажира официалното мнение на отделните правителства на държавите-членки по изложените въпроси.