Информацията е валидна към септември 2000

По-нататъшното развитие на Евроатлантическия съвет за партньорство Евроатлантическият съвет за партньорство (EACП), създаден през 1997 г. като приемник на Североатлантическия съвет за сътрудничество, събира 19 държави-членки на алианса и 27 страни-партньорки (1) и предоставя форум за редовни консултации и сътрудничество. Осъществяват се редовни заседания на ниво посланици и министри на външните работи и отбраната. При необходимост се събират и държавните и правителствените ръководители на 46-те държави-членки, както през април 1999 г. във Вашингтон. Срещата на върха на ЕACП във Вашингтон предостави възможност за открити дискусии между лидерите на 44 страни-членки по въпроси на сътрудничеството в областта на сигурността в рамките на съвета през 21-ви век.  Дискусията бе съсредоточена върху ключовите предизвикателства пред сигурността и най-вече върху ситуацията в Косово. Държавните и правителствени ръководители приеха два документа, свързани с по-нататъшното развитие на Партньорството за мир.  Първият е “Политически и военни рамки за ръководените от НАТО операции по Партньорството за мир” и се отнася за участието на държавите-партньорки в политическите консултации и взимането на решения, в оперативното планиране и командването на бъдещи операции под ръководството на НАТО с тяхно участие.  Вторият документ е озаглавен "Към партньорство през 21-ви век – засилено и по-оперативно партньорство".  Тук се очертават основните елементи, които ще придадат на Партньорството за мир” по-оперативен характер. ЕАСП изигра ценна роля като форум за консултации по косовската криза.  Бе проведена серия от извънредни заседания с цел информиране на партньорите за осъществяваните от НАТО планиране и подготовка на евентуалните военни варианти в Косово и с цел обмяна на мнения по развитието на ситуацията. Общи сведения Дейността на Евроатлантическия съвет за партньорство се основава върху двегодишен План за действие, който акцентира върху консултации и сътрудничество по широка гама от политически въпроси и такива, свързани със сигурността, включително регионални проблеми, контрол върху въоръженията, международния тероризъм, поддържането на мира, икономически страни на отбраната, гражданско планиране за извънредни ситуации и научни и екологични въпроси. Почти всички членове на ЕАСП, които не членуват в НАТО, са създали дипломатически мисии, акредитирани към НАТО, които разширяват контактите между Съюза и партньорите и повишават ефективността и възможностите на сътрудничеството.  Важно постижение на ЕАСП е създаването по предложение на Руската федерация на Евроатлантически координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) в Главната квартира на НАТО. Центърът бе открит през юни 1998 г. и почти веднага бе призван да окаже съдействие на върховния комисар на ООН по бежанците, за да се подпомогнат косовските бежанци в Албания.  В отговор на ескалиращата бежанска криза в региона от края на март 1999 г. бе засилена хуманитарната помощ от Съюза и партньорите му.  Центърът също така изигра важна роля в координирането на хуманитарните операции в залетите от наводнение райони в Западна Украйна в края на миналата година. EACП съдейства и за насърчаването на регионалното практическо сътрудничество по въпросите на сигурността посредством специализирани семинари, които са част от Плана за действие на ЕАСП.  Първият такъв регионален семинар за сътрудничество се състоя в Грузия през октомври 1998 г.  Следващите подобни семинари се проведоха в Литва и Словакия, а за 1999 г. бяха планирани два допълнителни семинара в България и Узбекистан. Проучват се редица идеи за по-нататъшни практически инициативи, включително начините, по които ЕАСП може да подкрепи глобалните хуманитарни усилия в областта на противопехотните мини и контрола върху малките въоръжения. Бележка: Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, Белгия, Бивша югославска република Македония (2), България, Великобритания, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Казахстан, Канада, Киргизката република, Латвия, Литва, Люксембург, Молдова, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Съединените щати, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватско, Чехия, Швейцария. Турция признава Република Македония с конституционното й име. Този материал не е официално съгласуван документ на НАТО и не ангажира официалното мнение на отделните правителства на държавите членки по изложените въпроси.