Резултатите от
срещата на върха във Вашингтон
"НАТО
от 21-ви век започва днес."
от комюникето
на срещата на върха във Вашингтон
От 23 до 25 април
1999 във Вашингтон, НАТО проведе 15-та
среща на върха през петдесетгодишната
си история. Срещата се състоя в изключително
важен момент от съществуването на Съюза,
по време на честването на 50-та му
годишнина, в атмосферата на
безпрецедентна въздушна
кампания на НАТО, имаща за цел
постигането на мир в Косово, в
Съюзна република Югославия.
Въпреки че основното внимание
по време на срещата бе отделено на
кризата в Косово, във Вашингтон лидерите
на НАТО дадоха зелена светлина и на
редица други програми и постижения с
дългосрочни последици за алианса.
Постигнатото
във Вашингтон отговори на очакванията от срещата
на върха в Мадрид, проведена две години по-рано, през
юли 1997 г. В
Мадрид НАТО покани Полша, Унгария и Чехия да започнат
преговори за присъединяване и обеща, че вратата ще остане
отворена и за други страни.
Във Вашингтон лидерите на тези три държави за първи
път заеха мястото си сред останалите членове, а Съюзът
обяви инициатива, която да подпомогне другите заинтересовани
страни да се подготвят за евентуално членство в бъдеще.
"Трите нови държави-членки няма да са последните,"
заявиха лидерите на НАТО в комюникето
от срещата на върха във Вашингтон.
В Мадрид лидерите
на НАТО се ангажираха да засилят програмата
“Партньорство за мир” и пълния набор от дейности по партньорството;
във Вашингтон те отбелязаха постигнатия в тази насока напредък
и оповестиха нови инициативи за продължаване на работата.
В Мадрид лидерите на алианса дадоха указания за преразглеждане
на Стратегическата концепция
(която по същество маркира задачите на НАТО и начините за осъществяването
им); във Вашингтон бе одобрена нова
Стратегическа концепция, която отразява промените в евроатлантическата
среда за сигурност в края на 20-ти век. В Мадрид НАТО и Украйна
подписаха Харта за специално
партньорство; във
Вашингтон лидерите на НАТО и украинският президент проведоха първата
си среща на най-високо равнище и потвърдиха важното място на Украйна
за евроатлантическата сигурност и стабилност.
Работата по
време на Вашингтонската среща на върха
е отразена във всички документи от
срещата, но най-подробно в Комюникето
от срещата на върха във Вашингтон и в Стратегическата
концепция. Комюникето обхваща
в единен документ най-важните теми от
срещата и от развитието на алианса в
този ключов период от историята му.
Стратегическата концепция подготвя
НАТО за предизвикателствата и
възможностите на сигурността през 21-ви
век и дава насоки за бъдещото му
политическо и военно развитие.
Конкретните
постижения на срещата – под формата на
решения и програми – подготвиха условията
за встъпване на Съюза в 21-ви век.
Отбелязвайки драматичната промяна в
евроатлантическия климат през
последните десет години от гледна точка
на сигурността, Стратегическата
концепция също така отразява “появата
на нови сложни рискове пред
евроатлантическия мир и стабилност, в
това число потисничество, етнически
конфликти, икономическа разруха,
разпадането на политическия ред и
разпространението на оръжия за масово
унищожение.” Тук
се излагат бъдещите цели и задачи на
НАТО и решимостта на държавите-членки
да поддържат “адекватни военни способности и ясна
готовност за колективни действия в
името на общата отбрана…”
Важен елемент от променящата
се военна позиция на НАТО е разработването в рамките на Съюза на
европейска идентичност за сигурност и отбрана (ESDI).
Обобщавайки резултатите от срещата във Вашингтон лидерите на НАТО
отбелязаха постигнатия положителен напредък и призоваха да са продължи
работата за постигане на тази идентичност.
НАТО също така стартира Инициатива
за отбранителните способности (DCI), предназначена да помогне
на въоръжените сили на пакта да станат по-мобилни, оперативно съвместими,
устойчиви и ефективни. Бяха
въведени промени и в структурата на интегрираното военно командване,
които отразяват новата среда за сигурност.
Тези промени ще позволят на НАТО по-ефективно да извършва
операциите си.
В комюникето
от срещата на върха във Вашингтон се
изтъква и друга нова инициатива на
пакта, свързана с оръжията за масово
унищожение. Основната
цел на НАТО във връзка с оръжията за
масово унищожение е “предотвратяването
на разпространението им, но ако това все
пак стане, с дипломатически средства
този процес да бъде обърнат.”
Към Международния секретариат в
Главната квартира на НАТО се създава Център по
проблемите на оръжията за масово
унищожение с цел да се отговори по-ефективно
на предизвикателствата, свързани с
разпространението им.
Приветствайки трите нови страни-
членки на първата им среща на върха,
лидерите на алианса подчертаха, че
вратата остава отворена и за други страни.
На срещата бе обявен План за действие
за членство (MAP) като "практическо доказателство за
отворената врата". Планът за
действие за членство е програма за дейности, които
могат да се избират от заинтересованите
страни въз основа на свои национални решения. Програмата
засяга пет области: политически и
икономически въпроси, военни/отбранителни
въпроси, ресурси, сигурност и правни
въпроси. НАТО
подчертава, че тази програма не трябва
да се смята за списък на критерии за
членство и че активното участие в Партньорството
за мир и Евроатлантическия съвет за
партньорство са основните показатели за
страните, стремящи се към евентуално
бъдещо членство. НАТО отново подчерта
факта, че решенията за членство ще се
взимат отделно за всяка страна, в съответствие с декларацията
от срещата на върха в Мадрид и на декларацията
от срещата на върха във Вашингтон.
След срещата
на най-високо равнище на
Северноатлантическия съвет, във
Вашингтон се състоя среща на лидери и
представители на държавите от
Евроатлантическия съвет за
партньорство. Те
обсъдиха положението в Косово и
изразиха подкрепата си за исканията на
международната общност, както и
негодуванието си от политиката на
насилие, репресии и етническо
прочистване, наложена от властите на
Съюзна република Югославия.
Участниците изразиха подкрепата си
за създаване на сигурност на широка
основа и за усилията за изграждане на
икономическа стабилност и демокрация в
Югоизточна Европа. Те
приеха документ, озаглавен “Към
партньорство за 21-ви век – засилено и
по-оперативно партньорство” , чиято
цел е да се подобрят способностите на
силите на страните-членки на НАТО и партньорите им при
съвместни операции в бъдеще.
Въпреки че
Русия отказа участие в срещата на върха
във Вашингтон заради събитията в
Югославия, в комюникето си от срещата на
върха лидерите на алианса
потвърдиха желанието си за
партньорство с Русия в рамките на Основополагащия
акт НАТО-Русия. Те още подчертаха, че
близките връзки между НАТО и Русия са от
взаимен интерес и от голямо значение за
стабилността и сигурността в
евроатлантическата зона.
Лидерите на
НАТО проведоха и първата в историята
среща на най-високо равнище с президента
на Украйна. И
двете страни изразиха удовлетворение от
напредъка в рамките на специалното партньорство и
обсъдиха редица въпроси на
евроатлантическата сигурност.
В комюникето от срещата
на върха във Вашингтон отново се подчертава значението на Средиземноморския
диалог на НАТО като неразделна част от подхода на НАТО към сигурността,
основан на сътрудничество.
Лидерите на НАТО дадоха указания за бързо осъществяване на
решенията за засилване на на политическото и практическо сътрудничество
в рамките на този диалог.
Постиженията
на срещата на върха във Вашингтон, плод
на няколкогодишен труд, имат както
практически, така и концептуални
измерения. Те
отразяват непосредствените приоритети
на страните-членки на НАТО и най-вече
необходимостта от спешно прекратяване на
косовския конфликт и възстановяване на
правата на жителите на Косово.
С това НАТО доказа, че е съюз, който
може да се адаптира към новото време и
който е готов да приеме
предизвикателствата на следващия век.
Този
материал не е официално съгласуван
документ на НАТО и не ангажира
официалното мнение на отделните
правителства на държавите членки по
изложените въпроси.
|
